Страшни истории

Въпреки, че можете да прочетете повечето истории и ТУК, в нашия сайт, ще ги постна и във форума:

Жани и Лили били студентки и много добри приятелки. Също така и споделяли едно общежитие заедно. Една събота вечер имало голям купон и те, естествено, решили да отидат. Точно преди да тръгнат (към 22:00 часа), на Лили й станало лошо и решила да остане в леглото и да си почива. Жани искала да остане с нея, но Лили и казала да не се тревожи и да тръгва за купона. Когато Жани излязла от входа и се запътила към мястото на купона се сетила, че си е забравила телефона и решила да се върне. Когато стигнала пред входната врата, решила да не пали лампата, за да не притеснява приятелката си, ако е заспала. Намерила телефона си и тръгнала за купона. Прибрала се сутринта към 8:00 часа и решила да иде в спалняа да провери Лили. Когато влязла в стаята видяла приятелката си с прерязано гърло и извадени очи, а на огледалото пишело "Радвай се, че не светна лампата"

---

Един таксиметров шофьор си карал и минал през едно гробище. На пейката пред гробището стояло едно малко русо, бледо момиченце със синя рокличка с презрамки. Тъй като навън било много студено, а момиченцето било самичко, шофьорът го качил в колата, дал му якето си и го закарало вкъщи. Момиченцето посочвало пътя само с мимики. Най-накрая стигнали и мъжът казал на момичето, ако иска да влезе, за да вземе пари и да му плати. Детето кимнало. Минал половин час, но момиченцето не дошло и затова мъжът решил да звънне на вратата да си вземе поне якето. Отворила една жена. Той казал на жената, че преди половин час тук е влезнало едно момиче, като подробно дал описанието на момичето и жената му казала:
- Вие знаете ли, че преди една седмица погребаха дъщеря ми изглеждаща по този начин!
След време шофьорът отишъл на гроба на един свой близък, а съседният гроб бил този на момичето, върху който било поставено якето му!

Това е от мен за сега. Който знае нека разказва и други истории.

Това е една история от град Норуич, Англия. Не е ясно кога се е случила.

Крейг Бесанд се е прибирал към апартамента си през нощта, когато две фигури го доближили. Това били две малки момчета на около 13 и 9 години.

Както Бесанд обяснява: "Бяха облечени с блузи с качулки, типично младежко облекло, нищо странно. По-голямото ми каза, че се опитват да намерят гробището и ме помоли да ги заведа. Стори ми се странно, но се съгласих, защото пътя ми минаваше точно покрай гробището."

Докато вървели, Бесанд видял, че косата на по-голямото дете било гарваново черна, а кожата му бяла като порцелан. Момчетата имали абсолютно черни очи, без никакво бяло. Когато ги попитал къде живеят, те назовали една близка улица. Което било странно - ако наистина са от града, много добре би трябвало да знаят къде е гробището.

Когато пристигнали до портите на гробището, те го помолили да дойде с тях. Той отказал. Децата продължили да настояват.

"По-голямото се усмихна с най-злата усмивка, която някога съм виждал и ми каза, че няма да ми причинят нищо лошо. Аз бях като хипнотизиран и бях готов да тръгна с тях."

Тогава по-малкото момче казало: "ние не трябва да правим това".

В този момент Бесанд излязъл от хипнозата и започнал да бяга. Погледнал назад да види дали не го преследват, но те сякаш се били изпарили. Бягал чак докато се прибрал в къщи.

След една седмица открил едно магазинче за магически джунджурии и когато говорил с продавачката за случката, тя казала, че и друг път се е случвало. Никой не знае какво представляват тези деца - демони, призраци, феи, но по-добре, че не е тръгнал с тях...

http://misterika.blogspot.com/2009/10/blog-post_12.html