Дракон/змей, ламя, хала /1 част/

ДРАКОН/ЗМЕЙ, ЛАМЯ, ХАЛА
Обща символика:Драконът е митично чудовище,присъстващо в културите на почти всички цивилизации.Като демоничен символ той се отъждествява с образа на змията.Думата"дракон"идва от гръцката DRAKON,произхождаща от DERKOMAI,със значение на "гледам","фиксирам с поглед".Действително,някои дракони се характеризират със своя страшен поглед,като Горгоната Медуза,която според легендата вкаменявала с поглед.Образът на всевиждащия дракон от друга страна е символ на разкритието и на философския камък.
В библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста,въплащение на Сатаната и варварщината(виж Новия Завет, Окровение на Йоана, гл. 13).В Християнството смазаните глави на чудовищата(драконите, Левиатана*)символизират победата на Христос над злото:"Ти си смазал главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана.Дал си го за ястие на людете,находящи се в пустинята".(Псалми, Псалм 74, 13-14).Драконите представляват също армията на Луцифер,противопоставена на ангелската армия на Бога.

В историята на вярванията,свързани с дракона,Пиер Карнак различава три големи етапа,три "епохи" на Дракона:
епоха на Космическия Дракон–изражение на силата на природата и Богът-Дракон;
епоха на Дракона-Пазач–символ на предпазващия принцип;
епоха на лошия и Злокобния Дракон–олицетворение на злото.

Драконът символно се свързва с четирите елемента:
принадлежи към земята посредством своята същност на влечуго и това,че понякога живее сред скали и в пещери;
принадлежи към небесния свят,посредством своите крила
принадлежи към водния свят,защото обитава най-често водни пространства–реки,езера,морета;
свързан е с огъня и огнената стихия посредством способността си да бълва огън или реки от лава.

Драконът неслучайно е почитан в Китай,където му придават особено място и значение.Там той е символ на императивната небесна мощ и на царската сила,олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота,гарантиращи порядък и благополучие.По тази причина Др. е станал емблема на китайските императори,където е проява на тяхната пълна власт.Небесен и хтоничен(земен),пазач на водите и бълващ огън,едновременно символ на ИН и ЯН началото,китайския дракон обединява противоположните принципи в света–огън и вода, небе и земя.В Китай драконите са част от основополагащите митове на китайската цивилизация,където всички велики императори са царували под знака на дракона и се наричали "Син на Дракона".Дори в не толкова далечната 1894 г.губернаторът на провинция Мук Ден забранил строежът на железница,защото се вярвало,че на определеното място живеел дракон и имало опасения,че влаковете щели да строшат гръбнака на чудовището.

Гръцката митология също е изпълнена с драконови същества:Тифон–син на Гея и Тартар,диво хтоническо чудовище със сто глави;Хидрата от Лерна;Злата триглава Химера-дете на Ехидна и Тифон;Цербер–триглавото куче на Ада;Сфинкс–с лице и гърди на жена,тяло на лъв и крила на птица;Ладон–дракон-пазач на златните ябълки в градината на Хесперидите,убит по-късно от Херакъл;Сцила – шестоглав пещерен дракон;Харибда – чудовище на водовъртежа и т.н.

Всички изброени митични драконоподобни чудовища символизират опасности от различен вид,с които хората и героите трябва да се сблъскат и да преодолеят.В по-широк психологически контекст драконът може да се разглежда като огледало,което отпраща човека към образа на скритата му природа.Съкровищата,скрити в дълбоките пещери,пазени от дракони олицетворяват скритото сърце на Земята,на матрицата или на самия герой.Процесът на търсене на тези съкровища,сблъсъка с драконите-пазители отразява вътрешния живот.Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания,съмненията и страховете на човека,които му пречат да достигне до истинската същност на нещата.Изразът"влизам в пещерата на дракона"означава да навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата със светлината след много препятствия.
Българска обредност и символика:Образът на дракона у нас е познат в три разновидности–Змей,Ламя и Хала.