Самодива /1 част/

САМОДИВА
Те живеят накрай света,където се намира дворецът на слънцето.Само свраката знае как да намери жилището им,защото те я канят да вършее смил (вълшебното самодивско цвете)с тях.На Благовец кукувицата известява пристигането им по нашите земи.Самодивите са млади и красиви вълшебни създания с дълги руси коси.Облечени са в бели прозрачни ризи и яздят елени със златни рога.Силата им е в колана(или в сянката й).Ако някой открадне самодивски колан,добива власт над самата самодива.И точно така се случило с един момък, който замръкнал в гората.Той си направил легло от папрат и шума,и легнал да спи до един извор.Посред нощ се събудил от смях, като от звън на сребърни камбанки.Нощта била звездна и светла и той видял в извора да се къпят чудно хубави девойки.Те били оставили на брега коланите и свилените си премени.Момъкът се промъкнал и откраднал една от премените заедно с колана, и се скрил.Когато излезли от водата и започнали да се обличат,една самодива извикала за помощ,защото ризата й била изчезнала.Другарките й зафучали из гората да намерят крадеца и да го накажат начаса.Търсили го чак до изгрева на слънцето,когато трябвало да си отидат,и така и не го намерили.Отишли си те,а край извора останала само една самодива,която нямала нито с какво да се облече,нито с какво да се опаше.Тогава момъкът се показал и отвел самодивата у дома си,облечена с неговата риза.Как не го молила,какво не му обещавала тя,за да й даде ако не ризата,то поне колана, но момъкът не склонил.Заживели те в неговата бедна колиба.Смирената самодива родила на мъжа си две хубави деца.Тя била добра стопанка и грижовна майка,но нито за миг не забравяла коя е и откъде е дошла.Веднъж решила да почисти затрупания кладенец в двора и не щеш ли,там намерила това,което търсила от години.Занесла вълшебната си премяна в колибата,простила се нежно с невръстните си дечица,преоблякла се и мигом излетяла през комина.Никой никога повече не я видял.Децата й пораснали,макар без майка,красиви като нея,здрави и умни,а мъжът й останал да тъгува цял живот по изчезналата самодива.
Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да предизвикват суша.Подпомагани от кръстати орли,те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка. Някои от тях приличат (може би не съвсем случайно) на антични амазонки - въоръжени с лъкове и стрели, те яздят грациозно сиви расови елени с юзди от преплетени змии.
Понякога се случва и самодива да се влюби в земен момък.Тогава тя му прави любовна магия и той отива при нея сам.От този момент нататък момъкът престава да съществува за света на живите.Случвало се е обикновен човек да попадне на самодивска сватба.Тогава самодивите не го бъхтят,а го канят на трапезата и на хорото.Така той цала нощ пирува и се весели,а преди разсъмване самодивате го изпращат да си ходи с гърне,пълно с жълтици.Но когато слънцето изгрее и човекът понечи да са порадва на имането си, вижда,че в ръцете му се хили стар конски череп.От тук идва приказката „самодивско злато”.Хората разпознават самодивите по свирнята на гайда и тъпан посред нощ,защото самодивите обичат да се веселят тогава.Те правят трапезите си под вековни дървета,като често предпочитат ореховата сянка.Там, където е имало самодивска трапеза или самодивите са играли хоро,трева не никне,а само отровни гъби.Който стъпи на това място уградисва,разболява се от самодивската болест.По същата причина не бива да се стъпва на бунището,на местата под стрехите и под капчуците.Самодивска болест могат да лекуват само врачките и бикарите с баене и поливки.От уградисване лекуват и калушарите през Русалската неделя.Като предпазна мярка срещу гнева на самодивите хората носят чесън и пелин в дрехите си,а на Еньовден,Петковден,Архангеловден и през Русалската седмица изпълняват различни магически ритуали за предпазване от самодивския гняв и за омилостивяване на самодивите. Има и други самодиви-стари,грозни и раздърпани.Техните колани никой не иска да краде.Наричат ги нави.Те живеят в блатата и за разлика от другите самодиви не могат да лекуват хората.Навите пакостят на родилките и на новородените.Те предизвикват спиране на кърмата и родилната треска,отнемат съня на новороденото и го карат да плаче до пълно изнемощение.

Самодивите обитават тъмните лесове и дивите планински усои.Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Появяват се най-често през пролетта и лятото. Излизат навън само нощем и се скриват отново с пропяването на петлите. При мръкване самодивите отиват край водите - езера, вирове, извори, кладенци - събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина,пазейки зорко да не ги открадне някой. Както ще се види по-нататък, тази бдителност си има повече от уважителни причини. След къпането прекрасните блондинки се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Освен това тези езически хубавици почитат... християнските празници, особено Великден, и похищават и ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.
Тe не са неизбежно неприязнени и опасни за хората.Когато някой им направи добрина,те се побратимяват с него,стават негови покровителки и дори откърмят от него деца,от които израстват славни юнаци.Във фолклора такива самодиви са често неанонимни,индивидуализирани -Гюрга,Дена,Стана,Мита,Магда,а техните романтични силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.
Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в.Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа,като специалистите откриват в нея и следи от славянската древност.Думите САМОДИВА и САМОВИЛА отвеждат към прастари,индоевропейски корени със значение "божество","демон","лудувам","вилнея".

Според някои представи самодивите били умрели жени,но най-грешните,които не ги искат ни на земята,ни на небето.Ако харесат някоя жена,тя умира преждевременно и се превръща в самодива.Отвлечените от тях девойки също стават самодиви.Според други предания самодиви стават жени, умрели девствени.
Предпазване
В народните вярвания от самодиви предпазва носенето на чесън,кост от мъртва жена,змийска кожа,ципа от новородено,пепел,тамян,прекръстване,запалване на огън или цигара.
Известни самодиви
* Стана–посестрима на свирците и кавалджиите
* Дена–на юнаците ратоборци
* Радка–на овчари и пастири
* Магда–на билярки
* Смита–дървари,на горите

САМОДИВСКИ БОЛЕСТИ И ЗАЩИТА:
При срещите си със самодиви хората боледуват от малка простуда,епилепсия и най-различни хронични болести.Съществуват самодивски растения–имел,бръшлян,хвойна,здравец.За това в Пиринско се среща практиката,когато се берат тези растения,да се оставя конец от дрехата,хляб или монета.Вярва се,че юдите в тези растения ще си отмъстят.Има и самодивски дървета–високи и стари,с голяма сянка(дъб,топола,орех,бук),под които се събират да играят самодивите.Вярва се,че живеят на бук.Той не се гори,не се внася в къщи.
Яворът и ясенът прогонват самодивите.Съществува забрана да не се споменава името на самодивата пред огъня,защото тя или другите духове ще дойдат.Поради това за нея не се говори и пред малко дете.Срещу самодиви се препоръчва да се носи чесън, ост от мъртва жена,змийска кожа,ципа от новородено,пепел,тамян,прекръстване,запалване на огън или цигара.За хора,които ги носят самодивите са слепи.