Като за начало мисля да почна с това:
ВЪЛШЕБНИТЕ СЪЩЕСТВА В БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МИТОЛОГИЯ;
Както всеки народ,така и българският има своята митологиа и своите вълшебни същества,които всъщност са си демони,често приели човешки образ.В нашите народни приказки и песни често се споменават самодивите,змейовете,змията,караконджула и прочие създания.В приказките всичко изглежда много романтично и привлекателно,но в действителност всички вълшебни същества са по-скоро зле настроени към чорека.Дори когато не са сърдити,когато го срещнат,те му пакостят за да се позабавляват,просто така, на шега.Всички знаем израза „самодивско злато”.В миналото нашият народ е знаел много добре с какво си има работа и затова хората са си изградили различни магически системи за предпазване от демони.Тези същества са много древни.Самодивите и русалките например са преки наследници на древногръцките дриади и нимфи,поверията за коня и кучето идват още от шаманските ритуали на прабългарите.Тогава проявеният героизъм в битка от страна на някой силен и смел воин се е приписвал на Вълка,в чиито образ воинът се е превъплатил по време на сражението,сега все още плашим непослушните деца с върколаци.Демоничните сили са продукт на друга културна среда и на друга религия и поради своята древност те все още не са успели да се приспособят към условията на съвременния град и към неговия задъхан ритъм на живот.Едва ли е възможно днес да срещнем самодива или змей в Борисовата градина или в Южниа парк в София,например.Промяната на околната среда също не е допринесла за тяхното съхранение в познатия им вид,но аз не смятам,че тези Сили са застрашени от изчезване.След време и в градския фолклор ще се появят разкази за видения и вълшебни същества,защото Силите на мрака макар и по-бавно,ще се трансформират,просто защото те са оформени от съзнанието на всеки човек и от общото съзнание,от така наречената групова душа.Или просто защото всички ние имаме нужда от вълшебства.
Съб Юли 28, 2012 5:13 am
